Залагам, ръцете ми окапаха. Завиждам, очите ми се пръснаха. Изнасилвам, кожата ми се наряза. Проклинам, езикът ми ме обеси. Поглеждам телевизорът и цветният екран продължи да нарежда розови тухли в съзнанието ми, зад който хората се отдалечаваха един от друг, един от природата, един от космоса. Върнах се към първите пет кошмара и реших да емигрирам на дъга, между два цвята, където да търся трети, моят невидим, биприконтолепсов цвят. Нова дума, нов живот, прероден от адамова ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар