Поезията тази вечер мълчи, пие от отражението на червена луна в канала. Мълчат професорите, които могат да ви изложат научни факти за природния феномен. Мълчи новороденото, което мисли, че под тази червена луна ще изживее дните си.
Тя седеше гола в кухнята и пушеше. Отново погледна празния портфейл, погледна изцапаните дънки на мъжа си, които бяха захвърлени на масата, погледна бенката на ръката и реши. Синът й ще порасне в дом за сираци, а тя ще танцува в стриптийз бар, не само. Написа първото писмо в живота си, подписа се, взе в ръка раницата, изгаси лампите и остави лепкава целувка върху бебето. Отскубна цвете от саксията на пода и го сложи до детето. Преди да заключи вратата за последно, се засмя истерично на бележката закачена над огледалото. Тя никога повече няма да види съпруга си. Червената стрелка на часовника отброява последните секунди на деня.
След двайсет години тя отново пуши цигара след цигара, гола, другаде, в хотелска стая. Говори с клиента си, пият уиски. Чашите са пластмасови, касовата бележка е с много нули след запетаята.
-Къде е сега?
-Учи в Испания, но е по-добре да не ме вижда. Не искам да ме вижда такава.
-Мога да ти помогна. Мога да помогна и на сина ти.
-Това съм го чувала.
-Нямаш време.
-Имам още една година и деветнайсет живота.
-Една година?
-След една година ще си почивам в края на града, край мен ще идват само добри хора и ще палят свещи за всеки друг, но не и за мен. И след това ще изгрея над пустинния пейзаж на червена луна.
-Не ти вярвам.
-Никога не греша, мога и на теб да ти предскажа нещичко, няма да те таксувам.
-Изчезвам. Парите са в чекмеджето.
-Изчезвай.
Той я наметна с шлифера, взе една тъмна бира от хладилника и изчезна.
Тя хвърли шлифера през балкона и влезе да се къпе.
Взе пепелника в банята и допуши кутията.
Изпразни бутилката с уиски в канала и прошепна предсказанията за мъжа в нея, затвори я, остави я в камерата да замръзне. Преди да напусне блока отскубна цветята от всички саксии и ги подреди на масата. Написа писмо до сина си и го мушна между стеблата.
Думите в бутилката се оказаха верни. Тя си хвана приятел, мъжът без шлифер се оказа принцът.
Между улични музиканти с цигулки и количка със сладка царевица седеше момче на обърната кофа, пред него - пълна кофа с карамфили, продаваше ги. В ръцете си държеше купчина писма, разглеждаше ги като картини, може би вече ги беше прочел, а може би се опитваше да открие скрит знак. Край него мина двойка, хванати за ръце, омазани с червило, спряха се и мъжът купи три карамфила. Приятелката му не пожела да вземе цветята. Загледа продавача, чудеше се как да го заговори, измисли три варианта на първия въпрос, не заекна само въпросителната.
-От къде взе тези писма?
-Имам ги.
-Случайно да си бил в Испания?
-Бях, но ме върнаха след като навърших осемнайсет. Педеиспански закони.
-Може ли да видя писмата?
-Не.
-Ще купя всичко ако ми дадеш писмата.
-Не.
-Какво толкова пише в тях?
-Пише за майка ми, с която някой ден ще се срещнем, пише за хилядите бащи, които ще ме направят мъж, пише за червената луна. Пише, че на земята няма място за нея и е по-добре да ме отгледа другаде. Събирам пари за билет, но не знам кой влак да хвана.
-Перко. – намеси се приятеля на жената.
-Не е луд. Тя наистина те чака.
-Моля?
-Чака те.
-Взимай писмата и изчезвай, не искам да пишеш повече глупости, спести си червеното мастило, майко.
-Оня идиот ти ги даде, нали?
-Да, сутеньорът, няма да ти кажа каква шибана услуга му свърших.
-Обичам те, отново можем да бъдем семейство.
-И в писмата го пише това. Двайсет години лъжеш, че ще бъдем нещо. Вече не съм ‘лапе.
-Това ли ще кажеш при първата среща с майка ти?
-Да, твоите първи думи бяха „От къде имаш тези писма?”, така че сме квит. Всичко си спомням, знам писмата наизуст.
Момчето бутна кофата с карамфилите и избяга в тълпата. Майка му не успя да го догони. След няколко изгубени поколения, тя продължава да го гони на червена луна.
***
Пред къщата стоеше мъж с крокодилски обувки, панталон и сако. Пушеше електронна цигара и въртеше стъклено топче в ръката си. Не се притесняваше от пъшкащата патрулка пред него. Появи се момче с качулка, дръпна цигарата от устата му и я хвърли, счупи я с кец.
-Катя е вътре?
-Да.
-От кога?
-Двайсет години. Това е майка ти, нали? Имаш нейните очи и дебели мигли. Разправяла ми е за теб. Имам идея. Дай ми адреса, на който да ти пратя... ще получиш всички отговори.
-Какво искаш?
-Качи се в колата и кажи на куката, че ще свършиш работа.
-Каква работа?
-Работа. Качвай се. Остави адреса си на копелето вътре.
Тя излезе, след като колата се скри в края на улицата. Оплака се, че нямат цветя вътре и подаде писмо на сутеньора. Зададе глупав въпрос и отиде до цветарския магазин.
***
Свършиха тежките години, надявам се. Чакай ме на Христофор Колумб, Барселона, неделя, 31, преди да се скрие слънцето. Ако ме няма ще ти пратя още пари и ще дойда след месец. Знаеш за луната, ще я бъде!
М. Катя (М като майка, целувки)
