Мадам Хикс

Имах бутилка розе. Днес нямах повод, но реших да пия. Извадих стъклото от прашния шкаф и то грейна на холна светлина. Украсих алкохола с бяла покривка, кристални чаши и оранжева свещ. Купих свещта, защото беше ароматна, но когато я запалих миришеше на загоряла пилешка супа. Сега щеше да стой пред мен без да разтапя сълзите си. Напълних чаша с вино и седнах, гледах се в огледалото, това огледало използвах за бръснене, днес ще ми бъде събеседник. Казах наздраве, започнах да коментирам икономическата криза и да играя шах, сам. След петнайсет минути алармата на часовника изкукурига. Записах на лист ходовете от недовършената партия и прибрах всичко от масата, почистих и тръгнах за работа. Всеки ден правех този експеримент, рискувайки разсъдъка си, за да проверя дали психически здрав човек може да полудее в следствие на симулирани шизофренни симптоми, разнообразявах в домашни условия. Паля колата и излизам на главната. Спирам в задръстването и се оглеждам по инерция за някой пациент. Жена на средна възраст шофира, отдясно лежи мъж, не съм сигурен дали е съпруга й. Той е заспал, в ръцете си държи куфар и крие с пръсти ключалката, където се въвежда паролата. Дамата погледна в огледалото за задно виждане, начервиса се и оправи косата си, повдигаше я, решеше я, сплескваше я, играеше си. Разприказва се, продължи да гледа стъклото. 
Днес денят ми ще е прекрасен. Чудничък. Само още месец и ще си купя нова кола, хибрид. Ще пътувам в Европа и ще зарежа... Скъпи, спиш ли? (Хър-хър-хър)... ще взема със себе си тоз’, охраната, ах колко е палав и косата му колко е гъста, не е като моята... само да мине този месец... омръзна ми шефа да ме зяпа и да се чеше под колана... ще зарежа тъпата работа и заминавам... децата са при майка ми, тя ги стяга много добре, ще станат хора... ах охраната, колко е як, дано онази колежка, която се върти около него да напусне, от толкова време и предлагат работа в новия офис, а тя седи тук, кучка...
Не се обръщах към колата, просто бях отворил прозореца, тя също. Реших да я последвам на работа, да изкарам експеримента на улицата. Захапах капачката на маркера и започнах да си водя записки.
Мадам Хикс спря колата пред банка. Паркирах моята до заведение за бързо хранене и наблюдавах с периферно зрение, преструвайки се, че чакам някого. Мъжът й се събуди и бързо изтича по стълбите, избута въртящата се врата, високата сграда го преглътна. Хикс го последва, спря се пред охраната и извади цигара. Черпи го и изкара друга за себе си. Миришеше на флирт, но последните ходове останаха за друга сутрин. Работният ден започна. Трябваше да се връщам в болницата. Хвърлих записките в колата, вечерта щях да дописвам.
Излязох по-рано от работа, спрях колата точно в пет пред банката. Хикс излезе тичешком, краката й лъкатушеха, лицето й беше влажно, все едно преди малко си е плиснала вода без да се подсуши със салфетка, костюмът й седеше накриво, държеше здраво, с две ръце, чантата си. Събу токчетата преди да се качи и ги хвърли на задната седалка. Завъртя ключа на колата и потегли бавно по улицата, много бавно. Погледът й беше вперен напред, караше на автопилот. Изчаках да се включи в задръстването и внимателно се престроих до нея. Нейният прозорец този път беше почти затворен, но се чуваше. Като шепот. Разприказва се, Хикс.
Този кучи син, майка му и тя е виновна, тя е измислила всичко, знаех си... всичките ми мечти... ще поискам развод и до един месец ще имам всичко... ще го съсипя... няма да му оставя и гащи даже... ще взема най-ценното... глупавото куфарче, пълно с книги, снимки и какви ли не боклуци... Как можа да ме ограбиш, подлец? Те са се наговорили с Боци (охраната, след проверка разбрах, че любовниците му го наричат така), той му е казал за плановете ми... няма да ги оставя на мира... ще лазят в краката ми, нещастници... Къде е фактурата? А ето я, нула лева и нула стотинки... последната транзакция ще ме довърши... край... ще ги убия... брат ми има законен пистолет, ще отида първо до тях, знам къде го държи, само аз знам, ще си взема един душ и ще гръмна вечерта, съпружето, докато чете книга, ще насоча дулото в корицата и цялата къща ще стане в листа, никой няма да чуе... не, преди това трябва ми напише пълномощно за депозита... сутринта ще изтегля всички пари, ще ги скрия в багажника, ще мина покрай банката, ще пръсна тиквата на оня самохвалко Боци и ще избягам в чужбина... Барселона, Рим, Лондон, чакайте ме... Кураж, бейби, кураж, няма да се даваш!
Записах всичко, от номера на колата до удивителната и отидох в полицията. Помислиха ме за луд. Това наистина не бяха доказателства. Отидох при шефа, имах някакви връзки, някакви за жалост не стигаха. Историята трябваше да продължи със спасяването на охраната и съпруга, но аз съм просто психотерапевт, помагам на лудите, не на жертвите им. Сигурно техните духове ще ме потупат по гърба в някой кошмар и ще ме събудят потен и настръхнал, но нищо повече. Спасяването на света оставям за филмите. Възможно е цялата история, която мадам Хикс разказва, да е измислица, която никога няма да се осъществи. Но тя изглеждаше прекалено уверена, в очите й прозираше Игрек, готов за отмъщение. Вътрешно се надявам да не съм прав, смея се над тази надежда.
Прибрах се, разлистих тефтера, страниците миришеха на прясно изровена пръст, реших да изгоря писанието, нямам нужда от повече експерименти, всичко е докоментирано, запечатано в главата. Сутринта прочетох във вестника вестта. Хикс вече имаше име, но то щеше да остане за кървавия протокол, за експеримента тя винаги ще е Хикс, мадам Хикс, която ще се подчинява на пискливото скърцане на похотливото огледало. Щях да пращам писмо до районното, но на следващия ден на вратата почука полицай. Арестува спомените ми и тръгна по моите пунктирани стъпки.