Поезия
не се пише
тя
се драска
с
върха на нокът
потопен
в женска кипяща плът
която
моли
моли
да не я обладаваш
а
да нарисуваш обладанието
и
да изчезнеш в него завинаги
да
се превърнеш в
затворник
а
ключът да е мастилото
издълбало
най-красивите
бял
дроб, бъбрек, далак, натрошено сърце
да
ослепееш за устните
пъпчето,
ушите, нослето
да
чупиш кости
да
плуваш в утробата напред -назад
да
търсиш това що очите виждат само на сън
кошмар
непреклонен
пред
бог
живота
и
болката
да
пишеш
Поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар